❄️ Йон Калман Стефансон започва послеслова си към книгата така: „Изглежда, не е задължително една книга да е с голям обем, за да се получи шедьовър, текст, който надживява времето”. И е напълно прав, защото същността на този кратък роман не е в съдържанието, а в стила и неговата изящна дълбочина. Много интересно беше да науча, че историята се основава на истински събития от 1925 г.
❄️Сюжетът в „Адвент” лесно може да се опише с едно кратко изречение: „разказ за най-тъмните дни от зимата, в които хората се подготвят за един от най-светлите празници” (по думите на преводачката Светла Стоянова). Или пък компактното, но изчерпателно: „Мъж върви с куче и овен из планината през декември, търси овце, застига го лошо време, но се прибира жив и здрав в селото” от Йон Стефансон (или по-точно: Йоун Стефаунсонн :)). По-важното обаче е колко красив е авторът в простотата на написаното. Безкрайно умел и също толкова красив е преводът на Светла Стоянова. В него тя е уловила сякаш всички мисли на автора и грижливо ги е облякла във възможно най-подходящите български думи.
❄️Изключително въздействащи са описанията на мразовитите зимни дни. Може би те бяха основният източник на напрежение, докато четях. А Бенедикт, Лъв и Ейтитъл ме топлеха в студа. (📎малка вметка: според мен е страхотно, че Светла Стоянова е решила да запази името на овена, като само го е транскрибирала, а не го е превела като Желяз, Камен, Чвор, Твърдоглав или нещо подобно) Тримата главни герои (и овцете, разбира се🐑) успяват чрез обикновеното и простичкото да придадат общочовешки смисъл на историята, което е много докосващо. Вероятно по тази причина „Адвент” може да се тълкува по различни начини. Силно впечатление прави библейският мотив, поне на пръв поглед- има препратки към Евангелието, Христовия завет и др. Мъжът и двамата му верни приятели сами са олицетворение на Светата Троица, а имената им носят библейски значения. Бенедикт означава „благословен”, Лъв препраща към папа Лъв XIII, а Ейтитъл (с многото си значения) е транскрибирано от исландски, както вече споменах.
❄️Но тематиката на повестта не се изчерпва с това. Тя е и история за саможертвата, за приятелството, за исландските традиции (например тази за събирането на овцете, наречено смьолюн (исл. smölun)), за смелостта и силата на духа. „Адвент” ме трогна истински и определено е една от най-запомнящите се книги от 2025 г. за мен. А послесловът ми напомни и нещо много важно (и вярно) за всяко произведение: „неговото дълголетие зависи именно от плодотворния ум на читателя.”
Коментари
Публикуване на коментар