🌧️„Дъждовният човек”🌧️ (на шведски език🇸🇪: “Regnmannen”) няма особено събитиен сюжет - старецът Ингмар разбира, че може да предизвика дъжд чрез крана в градината си с рози🌹, това привлича внимание и така се стига до развръзката, която няма да разкривам.
🌧️Но много по-важни и ценни са поуките в тази книга. Това е нещо типично за скандинавската литература - тя често е с екзистенциална насоченост и кара читателя да се замисли за важните неща, макар те често да не са най-приятните. Може би са най-очевидните, но често не си даваме сметка за това. Темите в „Дъждовният човек” са доста, въпреки неголемия брой страници - ✨любовта, загубата, скръбта, родителството, околната среда, човешката алчност✨.
🌧️Основната поука всъщност си е изведена доста ясно в края на историята. А именно, че в момента, в който злоупотребим с привилегията да разполагаме с нещо и/или решим да го използваме за лични цели, то ни бива отнето. Може би можете да се досетите какво е това „нещо” тук.💧Въпреки сериозните теми обаче, историята е доста забавна (особено с образите на Ингмар и Лилан). Стилът на Юнас Карлсон е приятен и лесно четим. Не мога да кажа, че наподобява този на Бакман, но пък определено можете да припознаете Ингмар в Уве от романа „Човек на име Уве”👴🏻. И двамата са старци, загубили съпругите си, които много са обичали; и двамата имат непокорен характер; и двамата накрая се научават да обичат отново, макар и по различни начини.
🌧️Много ми харесва въздействащата красота на розите🌹 на Ингвар (починалата съпруга на стареца) и каква силна роля е отредена на дъжда - като на живо същество💧. Именно благодарение на него, накрая и щастието успява да си пробие път…🌤️
Коментари
Публикуване на коментар