🖤”𝓢𝓲𝓷𝓰𝓸𝓪𝓵𝓵𝓪”🖤 (на български: ”Сингоала” - няма официален превод на български) от Виктор Ридберг, издадена за първи път през 1857 г., е впечатляваща книга, която носи духа на Романтизма - с трагичната си любовна история, природния мистицизъм, мотива за съня и двойнствеността (духовно - материално, душа - плът).
🖤Действието се развива в Смоланд, Швеция през 14 в. и в същността си проследява забранената любов на ездача Ерланд и красивата девойка от цигански произход, Сингоала. Книгата е разделена на две части, като втората е доста по-драматична и ни среща със Sorgbarn (буквално преведено „Дете на скръбта” от шведските думи “sorg” - тъга, скръб, и “barn” - дете). Момчето е син на Сингоала и Ерланд, но ездачът не знае за това. Имаме няколко странични персонажи, например Асим - мъжът, който е трябвало да се ожени за Сингоала. В крайна сметка той се превръща в нейн роб, изпълнен с омраза към любимия на девойката.
🖤Краят е тежък - смърт цари навсякъде. Това е подсилено и от образа на чумата, която се появява във втората част на книгата. За мен именно нещастната развръзка и страданието, обзело главните герои, правят романа толкова въздействащ.
Илюстрациите от Карл Ларшон са много красиви и определено засилват ефекта на думите.
🧐ЛЮБОПИТНО: Виктор Ридберг е част от литературния канон на Швеция с произведението си “Fädernas gudsaga” ( на български: „Сага за боговете на предците (ни)” - няма официален превод на български), в което авторът обединява и преразказва староскандинавските митове.
Коментари
Публикуване на коментар