👤Имам ,,Ако можеше да видиш слънцето” отдавна и чак тази година стигнах до нея, въпреки че много исках да я прочета. Винаги съм мислила, че ще харесам Ан Лианг като автор от това, което съм чела за книгите ѝ. Така се и оказа - книгата е толкова докосваща. Сюжетът е някак спокойно динамичен (с изключение на един по-опасен заговор накрая), но се чете изключително бързо - от една страна, заради лекия стил, а от друга, заради въпреки всичко високите залози и сериозните въпроси, които повдига.
👤Основната тема безспорно е социалната йерархия в обществото - най-вече по отношение на достъпа до образование (романът е YA и героите са ученици). От едната страна на ,,разлома” е Алис - момиче, чието бъдеще виси между Америка и Китай, отлична ученичка… с една странност… да става невидима, но не когато поиска, а точно обратното - когато най-малко очаква👻. Но като борбено момиче, което иска да се отблагодари на родителите си за средствата, които са инвестирали в образованието ѝ, тя намира начин да превърне това… неудобство в предимство.
👤Алис иска още нещо, вероятно не по-малко силно - да има най-високите академични успехи🏆 (отново до голяма степен произтичащо от това да се докаже и оправдае вложените пари). И със сигурност по-високи от тези на Хенри Лий✨. Хенри… направо магично е описан - не само физическата му красота, но и характера му. Може да се каже, че връзката между Алис и Хенри е “enemies to lovers”, макар той никога да не я е мразил. Не че и тя някога е изпитвала единствено омраза към него... А негативното чувство започва да изчезва все повече, когато Алис разбира, че Хенри не е точно такъв, за какъвто го е мислила. Не съществена, но някак необходима роля изпълняват и приятели и съученици на Алис и Хенри, които им помагат (или опитват да попречат) на техните планове. А тези планове, въпреки съпровождащите ги добри намерения и отчаяни обстоятелства, не са толкова безкористни и невинни😣. И от това идва дълбочината на книгата, която се усеща особено силно в образа на Алис. Защото искам и бих могла лесно да я оправдая за изборите и действията ѝ. Но в същото време не мога да си кривя душата и да твърдя, че те не са нередни и понякога неморални.
👤А може би най-силно ме разчувства темата за академичната среда и трудностите, които тя носи със себе си. Трудности, обаче само за учениците от и под средната класа и техните семейства. Трудности за онези семейства, които не притежават компании гиганти; които нямат лични шофьори; които не се притесняват дали ще могат да платят следващата непосилно висока училищна такса. Трудности, които те карат да се чувстваш невзрачен; които те карат да забравиш важното. А то е: не е необходимо да съществуваш все едно си невидим, за да успееш. Най-важно е първо да видиш себе си.🌞
🩵Накратко: Приятна, забавна, романтична история, но с основа от добре поставени сериозни теми.🩵 Още една невероятна книга от ,,Пепърмил Букс" и Гери Дечева.
Коментари
Публикуване на коментар